ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
НОВО
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
НачалоФутболТенисБаскетболВолейболДругиДЮШФутзалИнтервюСтатистики
Запалянко, председател на фенклуба, лекар и шеф в Локо - говори Борис Джурджев
Автор: Стойчо Генов 07:15 / 04.02.2024Коментари (7)7587
Доктор Борис Джурджев е специалист по физиотерапия и рехабилитация. Той е и магистър по здравен мениджмънт. Бил е директор на Здравна каса – Пловдив, директор на МБАЛ "Свети Мина“, а в момента управлява три медицински центъра. Преподава в Медицински университет - Пловдив на студенти от V курс. От малък е привърженик на футболния Локомотив Пловдив, а точно преди 30 години д-р Джурджев сбъдва една от ученическите си мечти – да работи като лекар на любимия си "черно-бял“ клуб.

Това е и причината Plovdiv24.bg да го потърси, за да разкаже за годините от кариерата си, които е прекарал на "Лаута“. Тук е моментът да уточним, че Борис Джурджев освен редови фен и лекар на отбора, е бил също така и в ръководството на клуба – и то във важния от историческа гледна точка момент, когато привържениците предоставят акциите на сегашния собственик Христо Крушарски.

- Г-н Джурджев, как започна любовта с Локомотив Пловдив?

- Както в повечето случаи, любовта тръгна от семейството. Там съм закърмен с черно-бялата идея. Баща ми от малък ме води на мачовете на Локомотив. Първият ми осъзнат мач, който помня с голове и обстановка по трибуните, е легендарното дерби от септември 1974 година, когато нашият отбор победи Ботев със 7:3. Тази емоция остана завинаги в спомените ми. Бяхме заедно с баща ми, майка ми и един техен приятел, колега на баща ми, който беше от Ботев. Тогава нямаше такова противопоставяне сред феновете и повечето хора от двата отбора седяха заедно по трибуните.

- Как започнахте работа в Локомотив?

-
Легендарният лекар на Локомотив – д-р Белев, се пенсионира и аз имах възможността да кандидатствам за поста. Интересното е, че аз бях сравнително познат в клуба, тъй като в продължение на 2 години бях председател на фенклуба. Тогава аз осъществих детската си мечта да работя като лекар в любимия ми клуб. Беше януари, 1994 година.

- Бързо ли се адаптирахте на новата длъжност? Какво си спомняте от първите дни на "Лаута"?

- Нямах никакъв проблем със свикването към обстановката и запознаването с администрацията. Тогава Николай Гигов беше президент на клуба, треньор беше Иван Вуцов, а негов помощник – Войн Войнов. При Гигов всичко откъм медицинско обслужване и възстановяване беше осигурено и се работеше на високо ниво.

И до ден днешен си спомням първото ми противопоставяне, ако мога така да се изразя, с Иван Вуцов. Малко, след като започнах работа, заминахме на подготвителен лагер в Палма де Майорка. Вечерта преди първия тренировъчен ден се събрахме в хотела – ръководство, спортно-технически щаб и треньорски щаб, за да направим график на тренировките, да обсъдим задачите за следващия ден и плана за подготовка. Когато думата взе Иван Вуцов, той подробно разказа как ще се тренира, кой какви задачи ще изпълнява и обяви, че започва заниманията с абсолютно всички футболисти.

Тогава обаче взех думата аз и казах: Двама футболисти не могат да участват в тренировката, защото са контузени, а тези и тези (изброих няколко) не са напълно възстановени и трябва да тренират на облекчен режим.

Вуцов не беше свикнал някой да му променя програми и да му противоречи. Изправи се на масата и взе да обяснява как много добре разбира кой къде го боли и кога трябва да работи по различна програма. Беше много разлютен. Другите колеги направо ми казаха: Докторе, треньорът не те хареса и утре сигурно ще ти купуват билет за връщане.

Дойде обаче другият ден и на терена Иван Вуцов започна да дава наставления преди тренировката. Разпредели задачите, след което изброи точно тези футболисти, които аз му бях казал, че не могат да тренират пълноценно и каза: А сега вие отивайте на другия терен и там докторът ще ви каже как да тренирате.

Тогава той уважи моето мнение и освен това и в бъдеще ми даде пълната власт да работя с контузените футболисти. Явно го бях убедил с това мое професионално самочувствие, което съм показал, макар и като млад лекар. След това през годините той се отнасяше с голямо уважение към мен и така това нещо си остана до края.

- По същото време в отбора беше и синът на Иван Вуцов - Велислав. Сигурно е имало любопитни случки с двамата?

- Естествено. Вили Вуцов беше доста колоритен, той всъщност и досега си е такъв и това не е изненада за никой. Играеше като дефанзивен халф и не остана дълго време при нас. Спомням си един мач, когато трябваше да играем по-нападателно. Ние атакувахме, но противникът ни играеше много успешно на контри. По едно време изнервеният Иван Вуцов почти от тъчлинията започна да вика: Напрееед, напрееед! В същото време обаче, когато другият тим откраднеше топката, на терена Вили Вуцов с всичка сила викаше: Назааад, назааад! Връщаааййй! Може да си представите каква беше реакцията на баща и син тогава.

- Колко време бяхте лекар в Локомотив?

- За съжаление, на щат бях само 2 години. При Николай Гигов всичко беше наред организационно, но след това Николай Попов не можеше пълноценно да изпълнява функциите си - по други обективни причини. Близо 6 месеца не бяхме получавали заплати и премии. Тогава си казах, че Локомотив е голямата ми любов, но все пак аз трябва да храня семейството си, имах и малко дете и напуснах. Въпреки това дълги години продължих да помагам с консултации (доста от тях напълно безплатно). И до ден днешен, когато някой от по-старите футболисти ме потърси за помощ, винаги се отзовавам с каквото мога.

- Обикновен запалянко, председател на фенклуба, лекар на отбора, а след това влязохте и в управлението на Локомотив. Как беше от другата страна на бариерата?

- Не знам да има друг такъв случай във футбола с подобни длъжности, но при мен наистина се получи така (усмихва се). През лятото на 2015 година отборът отново беше закъсал финансово, без управление. Тогава група фенове - Николай Неделчев, Костадин Думанов, Георги Дамянов, Златко Илиев, аз и други, поехме отговорността и създадохме Сдружение "Обединение за Локомотив". Ние станахме собственици на акциите на клуба, а аз бях в Борда на директорите. Целта беше да закрепим отбора за 2-3 месеца и да търсим нов финансов благодетел, който да поеме клуба. Мисля, че се справихме с дружни усилия, защото успяхме да задържим в отбора Мартин Камбуров и Ванчо Траянов, а върнахме на "Лаута" Кирил Котев и Александър Тунчев - общо четирима от шампионския сезон през 2004 година. 

- Как се осъществи "привличането" на Христо Крушарски в клуба и имаше ли проблеми при прехвърлянето на акциите на негово име?

- Той имаше първо разговор с Христо Бонев и Атанас Узунов. След това ние, като актуално ръководство, го запознахме с финансовата ситуация в клуба и проблемите, които имаме. Най-важния момент беше фактът, че успяхме по някакъв начин да го запалим и заразим с "черно-бялата" идея. Първоначално неговото желание беше да отпусне еднократно определена сума. Мисля, че преломният момент беше един мач срещу Левски. Христо Крушарски беше поканил Тодор Славков и други свои приятели на мача. Ние победихме, а той изпита огромна гордост от факта, че отборът, на който той помага финансово, е успял да победи Левски.

Колкото до прехвърлянето на акциите, спомням си, че до него беше достигнала някаква информация, че едва ли не ние нямаме желание да му предоставим акциите. Не знам откъде бяха дошли тези слухове, но той се беше раздразнил от тях. Тогава направихме едно събрание, на което Крушарски присъстваше и в прав текст го уверихме, че щом има желание и поема отговорността да издържа клуба, веднага му прехвърляме безвъзмездно акциите. Всичко след това мина гладко и до ден днешен с него много се уважаваме.

- Оптимист ли сте, че при второто завръщане на Христо Крушарски в Локомотив нещата ще се получат?

- Аз съм умерен оптимист. От собствения живот знам, че когато някъде си работил и си оставил отлични впечатления и си постигнал големи успехи, не е малък рискът, ако се върнеш втори път на това място, да не постигнеш същите успехи. Затова аз имам принцип - където съм оставил добри впечатления, остават си така нещата и повече не се връщам. Но искрено желая успех на Христо Крушарски.

- Кой момент бе по-емоционален за вас - спечелването на първата шампионска титла или първата Купа на България след финала срещу Ботев?

- И двата момента са трайно в сърцето ми и трудно мога да ги степенувам. На 8 май 2004 година бях сред феновете, които нахлуха на терена след последния съдийски сигнал при победата над Славия с 3:2. Взех си за спомен късче от тревата и до ден днешен си го пазя. Следващата седмица бях и на "Армията", когато вдигнахме шампионската купа - на 15 май. Тази дата е много специална за мен, тъй като тогава е роден и баща ми (б.р. покойният вече проф. Атанас Джурджев, виден кардиолог и бивш ректор на Медицинския университет в Пловдив). Бързахме да се върнем по-навреме в Пловдив, защото баща ми беше организирал тържество за рождения си ден. Никога няма да забравя как рейсът на Локомотив спря пред ресторанта и отборът поздрави баща ми като виден локомотивец и той дори вдигна шампионската купа и се снима с футболистите.

На 15 май 2019 година гледах финала заедно с приятели и бившите треньори на Локомотив Атанас Драмов, Михаил Георгиев и Иван Маринов. Местата ни бяха в ложата на централната трибуна, където бяха привържениците на Ботев. Имаше нормални закачки, защото и ние изразявахме емоцията си. В момента, в който вкарахме уникалния гол с пета, се израдвахме яко. Около нас никой не възрази по някакъв начин, привържениците на Ботев подходиха с уважение към нашата радост и нямаше проблеми. Така че и тогава емоцията беше уникална.
Още по темата: общо новини по темата: 828
23.05.2024
22.05.2024
22.05.2024
22.05.2024
22.05.2024
22.05.2024
предишна страница [ 1/138 ] следващата страница






Зареждане! Моля, изчакайте ...
-2
 
 
Финала беше 2019 година, феновете на Ботев-15000,на Локомотив-5000 и това, че феновете на Локомотив две седмици по-рано знаеха, че са финалисти и купуваха яко билети. Случайния гол с пета(може да влезе, може да не влезе) от футболист, който не помнят(наемник някакв) стана история, бравос. Ако беше Камбуров, поклон. Това за отбора 1936.
0
 
 
ДОКТОРЕ ДА СИ ЖЕВ И ЗДРАВ МН ГОДИНИ.ДА ТЕ ПОПРАВЯ 7:3 БЕШЕ НА ОСМИ СЕПТЕМВРИ 1974 ГОД.А ФИНАЛА НА 15.05.2015г.САМО ЛОКО...
0
 
 
Същата дроб-сърма като зулум баши,и тоя ще продава кроасани с изтекъл срок,да помага за сметката за тока и водата...
0
 
 
Един локомотивец.Жив и здрав Докторе.
0
 
 
И този не е наред,и него го гонят разни пети,щом петата го прави щастлив,заедно с останалите цигани да си я набутат в дивия,да им държи влага,детска радост бенгалски огън.
Коментарите са на публикуващите ги. Plovdiv24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.

Актуални Четени Теми
Честито! Един от големите герои на Локомотив празнува днес
Томаш: Клубът много сериозно трябва да се замисли какво иска да прави
Локо направи шпалир на Лудогорец и след това допусна 3 гола
Вдигна двойно цената си в Локо, но може да бъде продаден още това лято
Ветераните на Локо и Ботев се обединяват в помощ на Георги, ще изиграят специален мач
Класиране Резултати

РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 59 82 67

novini@plovdiv24.bg

гр. Пловдив, ул."Александър I" 32,
Бизнес Център Plovdiv24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Пловдивчани във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.
Статистика: