Историк: Санстефанският мирен договор е гениален пропаганден ход от страна на Русия

Преоценяването на историческото минало е абсолютно нормално и дебатът за това дали 3 март е по-важен като ден от други събития в нашата история съвсем логично е да излезе на преден план.    

Това каза пред БНР гл. ас. Александър Стоянов от Института за исторически изследвания на БАН и преподавател по история в НГДЕК.

"Век и половина по-късно българското общество и историците могат да дадат една доста по-трезва и много по-премерена оценка на събитията от 1877-78 г., без да се влияем от някакви сантименти, свързани с това, което народът ни е преживял преди, по време на и след самата война".   

Историкът посочи, че нашата освободителна война е част от един исторически процес, който се нарича "Източна криза" и обясни:

"Тя започва през 1875 г. с избухването на въстанието в Босна и Херцеговина срещу несправедливостта на османското управление в провинцията. След това тя включва Априлското въстание, Сръбско-турската война, Цариградската конференция от 1876-77 г. и чак след това идва Руско-турската освободителна война за нас от 1877-78 г. Кризата приключва с подписването на Берлинския договор през юли 1878 г.". 

По думите му Руско-турската война е най-динамичният и нагорещен епизод от тази криза, но не би трябвало да се разглежда отделно от останалите събития, а като елемент от цялото.

"Санстефанският мирен договор се оказва една химера за българите, която създава изключително проблемно бъдеще за държавата, тъй като граф Игнатиев договаря едни доста измамни граници, които нямат нищо общо с политическата действителност в този момент, нито пък с ангажиментите, които собствената му държава е поела към останалите велики сили. Подписвайки този договор, той е бил абсолютно наясно, че договорът няма да бъде приложен. ... Санстефанският мирен договор е гениален пропаганден ход от страна на граф Игнатиев, може би един от най-успешните ходове на Русия за спечелване на признателност от която и да е държава Европа", коментира Александър Стоянов и добави,

че Санстефанският мирен договор и до днес продължава да работи за руските интереси в България:

"Този договор не създава напълно свободна и политически независима България, а създава много голям по територия османски васал, който продължава да бъде зависим политически от Високата порта. И същевременно, от териториална гледна точка, изпълнява интересите на Русия на Балканите и ги реализира напълно. Печалбата за нас е, че ще я има България, но тази, която е предвидена да съществува, рязко контрастира с това, което голяма част от нашите съвременници имат в главата си като представа за това какво представлява българската държава след Освобождението".

Това, което получаваме, е граници и правото на местно самоуправление, както и свободата да развиваме собствената си култура, подчерта историкът.

"Във вътрешнополитически план България печели много, но не трябва да забравяме, че външнополитически нашата държава не е пълноправна и пълноценна държава. Това ни е осигурено чак през 1908г. с независимостта ни", обобщи той.