Днес, 9 март, православната църква почита паметта на Свети четиридесет мъченици от Севастия Арменска, а в българската история датата се свързва с една от най-знаковите военни победи - битката при Клокотница.

На този ден през 1230 г. цар Иван Асен II побеждава силите на епирския деспот Теодор Комнин, утвърждавайки България като абсолютен хегемон в Югоизточна Европа. Победата отваря нова страница в историята на Втората българска държава и води до изграждането на редица църкви в чест на севастийските мъченици, една от които се намира под хълма Царевец – днес символ на българската държавност.

Срещата между двете армии се състояла в ранните часове на 9 март край река Клокотница, на около 10 км западно от Хасково. Българската войска, въпреки численото си подчинение, показва превъзходна стратегия. Според преданията, цар Иван Асен II нарежда пергамента с нарушения от мирния договор на Теодор Комнин да бъде набучен на копие и вдигнат като боен щандарт, за да вдъхнови своите войници.

В хода на битката българският цар проявява военна хитрост, обръщайки в бягство ромеите и франкските наемници. Самият Теодор Комнин пада в плен заедно със своите синове и дъщери. Пленниците от висшата класа са отведени в столицата, а обикновените войници са нахранени и освободени.

Благородството и човечността на царя впечатляват дори византийците. Както отбелязва летописецът Георги Акрополит, Иван Асен II е обичан "…и не само от българите, но и от ромеите, и от другите народи“. Този епизод остава в историята като пример за владетел, който съчетава стратегическа мъдрост с истинско състрадание.

Денят на Свети четиридесет мъченици и победата при Клокотница продължават да вдъхновяват българската културна и историческа памет, напомняйки за силата, мъдростта и човечността, които са съпътствали страната ни през вековете.