ИЗПРАТИ НОВИНА
Новини
Спорт
Справочник
НОВО
Обяви
Вход
close




ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Пловдив
Анализите
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSS
Всички
Общество
Криминални
Институции
Други
Бизнес
Агро
Петър Петров: Можем да направим България технологичен лидер на Балканите, а защо не и в Източна Европа
Автор: Живко Кръстев 12:53 / 16.05.2024Коментари (0)1325
©
"IT образованието определено се сблъсква с доста големи предизвикателства, тъй като неговата роля е доста често да готви своите ученици за нещо, което не е напълно сигурно, нещо, което тепърва се появява. Такава е ролята на учителите в него, такава е ситуацията, в която се намираме. И бих могъл дори да кажа, че всъщност ние се намираме в една съвременна нова индустриална революция, свързана именно с изкуствения интелект".

Това обясни в рубриката "Образованието на фокус" на предаването "Човекът на фокус" по Радио "Фокус" софтуерният инженер и преподавател Петър Петров. С експерта по Проект "Електроника, информатика и информационни технологии" коментираме темата: "Как можем да направим България технологичен лидер на Балканите, а защо не и в Източна Европа".

Новите професии в сферата на информационните технологии – защо  са важни те и защо са нужни на бизнеса? Ще ги замени ли изкуственият интелект? Много въпроси има, на които ще отговорим сега с нашия гост Петър Петров от секторен съвет "Електроника, информатика и информационни технологии" по проект "Модернизиране на професионалното образование и обучение", финансиран от програма "Образование" 2021-2027 г., съфинансиран от Европейският съюз. Г-н Петров, здравейте!
 

Здравейте! 

Кои ще бъдат професиите на бъдещето, според вас? 

Професиите на бъдещето очевидно ще са свързани с изкуствения интелект, но не само. Изкуственият интелект сам по себе си има нужда от определена информационна структура. Най-простичко казано, това са кабелите, по които получаваме Интернет, но не само кабелите – всякакви безжични комуникации, но и след това самите машини – сървъри, специални устройства, всякакви конфигурации. Тук, в "Информационната инфраструктура", влизат и всякакви облачни инфраструктури, хранилища за данни и всичко останало, тъй като изкуственият интелект има нужда от самата информационна инфраструктура, от системни администратори, а и въпросът за киберсигурността е доста сериозен. Всичко това ние сме го облекли в една нова професия, която се нарича "Информационна инфраструктура".

Освен "Информационната инфраструктура", важна част е професия "Информационни системи", която всъщност е свързана с разработката, управлението и поддръжката на информационните системи, които съдържат данните. От там изкуственият интелект ще може да черпи данни, но освен това и хората ще продължат да работят с такива системи. Интелигентните системи вече пакетират заедно всичко това, където всъщност ще се изучава разработка на средства с изкуствен интелект, как да се създават нови езикови големи модели, като например този, който използва чат ChatGTP, или пък как да се създават или обучават невронни мрежи, как те да се свързват с устройствата на Интернет на нещата и как данните, които всъщност пристигат от всички тези устройства, се обработват заедно.

Това е третата професия за "Интелигентни системи". Освен това, много важна част е и самата професия за анализ на данни. Наличието на изкуствен интелект в нашето бъдеще, а вече и настояще, е голяма предпоставка да се събират огромни количества от данни. Тези количества от данни трябва да се обработват, за да могат да се вземат решения както от софтуера, така и от хората, които управляват този софтуер. Там е много важно да се вземат решения на база на т.нар. "data mining" на английски, или на български "извличане на знания от данни", тъй като това е една много нова и сериозна област, свързана с науката за данните. И в рамките на работата на нашия Секторен съвет ние идентифицирахме необходимост именно от такава професия.

Друга професия, която е необходима, е разработката на софтуер. Тя вече се утвърждава като класическа. Въпреки огромното наличие на изкуствен интелект, всъщност той няма да завземе работата на програмистите. Напротив, програмистите ще продължат да имат работа и ще започнат да я вършат още по-ефективно, тъй като изкуственият интелект е преди всичко един инструмент, който всъщност умножава знанията и уменията на хората, които го използват. В рамките на професията за разработка на софтуер също се изучават и бази данни, както и всички необходими средства за работа в екип в сферата на разработката на софтуер.

Друга важна професия, която всъщност е от изключителна важност и се търси много широко на пазара на труда, включително и през последните години, е т.нар. "Осигуряване на качество на софтуер", на английски "Quality Assurance". Тази професия обхваща практиките по тестване на софтуер, по намирането на дефекти, както и най-вече дефекти, свързани не само с неговата използваемост от хората, ами всъщност и с неговата сигурност, тъй като в бъдеще компютърната сигурност – т.нар. "киберсигурност", ще бъде все по-голямо предизвикателство.

Нашият Секторен съвет предлага и професията "Автоматизация и управляваща техника". "Автоматизация и управляваща техника" е много важна професия, която всъщност е свързана със съвременните средства за автоматизация в производството, тъй като не всичко ще може да се върши само в дигиталния свят, ние продължаваме да имаме нужда от всякакви машини, всякакви устройства, които се произвеждат във фабрики на поточната линия. И всъщност тази професия подготвя специалисти, които ще могат да създават и да поддържат такива фабрики. Друга, свързана с тази професия, е роботиката. Всъщност  ние предлагаме роботика като изцяло самостоятелна професия, тъй като бъдещето освен на изкуствения интелект, принадлежи и на роботите.

Роботите ще станат все по-широко използван инструмент, от който ние имаме нужда. Отвъд роботите, една друга много важна професия, която предлагаме, са безпилотните летателни апарати. Тази професия е свързана с т.нар. "дронове", които доказаха както сериозното си приложение за граждански цели, така всъщност и огромното значение за военни такива. В България дори в момента се използват доста сериозно земеделски дронове и се разработват такива апарати, тъй като това е с огромен потенциал за развитие в бъдеще, включително възможност дори и за доставки на храна, вместо с колело или кола.

И няколко други важни професии, които са по-скоро класически, но ние ги запазваме, тъй като е важно образованието да не се модернизира, просто за да се вкарат нови и недоказани неща – важно е да се вкарат нови неща, които са необходими, но и да се запазят добре отиграните и традиционни стари професии, които продължават да бъдат необходими. Това е например професия "Компютърни системи и технологии", която всъщност е свързана с компютърен хардуер, комуникационни компютърни мрежи, която е свързана със самата хардуерна организация на компютърни, оптични, мобилни мрежи, 5G, 6G, което очакваме да навлезе, и очакваме да се повиши значително ръстът на т.нар. "Internet of things" устройства – устройства от Интернет на нещата, които имат нужда от доста сериозни комуникационни мрежи.

Г-н Петров, какви още професии можем да споделим тук, тъй като започнахме да изброяваме? 

Да, други важни професии са свързани всъщност с електрониката, като например "Електронна техника и технологии", тъй като ние в бъдеще ще продължим да работим с устройства. Тези устройства, колкото и съвършени да са, ще продължат да се развалят и ще имаме нужда от техници, които да ги поправят. Ролята на тази професия е да подготви именно такива специалисти, които да могат да се грижат за нашите устройства и в бъдеще. Друго нещо, което със сигурност ще продължим да имаме в бъдещето, са кино-, аудио- и видеосистемите. Това е също много ключова професия, която е свързана с медиите, с изкуствата. Ролята на тази професия е да подготвя както оператори, така и озвучители, а също така и техници на всичката необходима апаратура за осъществяването на работата на медиите, било то телевизии, радиа или други видове дигитални медии, с които ни предстои да се запознаваме все повече. 

Така е, ще засегне и нас от радиоефира, определено, но е важно да бъдем в крак с всички тези промени. "Дигиталната раница" на Министерство на образованието и науката и добрият опит в създаването на електронни учебни ресурси по Национална програма "Обучение за IT умения и кариера" също имат принос. Да разкажем накратко за този принос. 

Да. Аз самият съм част от екипа, който работи по Национална програма "Обучение за IT умения и кариера" от самото създаване на програмата през 2017 г. Тогава всъщност навлезе за първи път професия "Приложен програмист", която бе една нова професия, но вече няколко години по-късно ние берем добрите плодове, които излязоха от нея. Вече имаме множество ученици, които завършиха успешно както Националната програма, така и придобиха професията и започнаха работа в бизнеса. Много училища разкриха такава професия и сродни на нея професии. И когато започнахме работа, в тази професия ние нямахме създадени учебни материали. Това беше голямо предизвикателство за близо стотина учители от цялата страна, които започнаха да работят с първия випуск.

В рамките на тази програма МОН създаде едни дигитални обучителни материали. Вярвам, че идеята за "Дигиталната раница", която се появи наскоро, има нещо общо с това, което ние направихме там, тъй като тези материали доказаха своята полза за учителите в цялата страна, не само тези, които участват в програмата, тъй като те се възприеха и от учителите, които обучават както по професия "Приложен програмист", така и в профилираните паралелки на софтуерни и хардуерни науки.

Вярвам, че "Дигиталната раница" ще продължи да има важно значение за тези нови професии, които предлагаме, тъй като тя позволява да се създават не просто електронни обучителни материали, както досега наричахме всъщност презентациите, които правехме на PowerPoint или на някоя друга среда, а доста по-напреднали и модерни дигитални и обучителни ресурси, които не само да бъдат източник на знания, ами да дават възможност на учениците да учат интерактивно чрез тях. "Дигиталната раница" прави това възможно. 

Продължава разговорът ни с Петър Петров – заместник-директор по учебна дейност в Професионална гимназия по електротехника и електроника "Константин Фотинов" в град Бургас. Той е и асистент в Катедра "Компютърни системи и технологии" в Бургаския университет "Проф. д-р Асен Златаров". Говорим за информационните технологии и професионалното образование. Г-н Петров, какви са най-големите предизвикателства пред IT образованието в България? 

IT образованието определено се сблъсква с доста големи предизвикателства, тъй като неговата роля е доста често да готви своите ученици за нещо, което не е напълно сигурно, нещо, което тепърва се появява. Такава е ролята на учителите в него, такава е ситуацията, в която се намираме. И бих могъл дори да кажа, че всъщност ние се намираме в една съвременна нова индустриална революция, свързана именно с изкуствения интелект. Голямо предизвикателство пред немалко от колегите ни е, че всъщност имаме нужда от помощ от страна на бизнеса. И нещата няма как да се случат само в класната стая.

Разбира се, съществуват и много добри примери, в които хора от IT бизнеса влизат в часове, водят различни лекции, работилници, а често и ние с ученици посещаваме техните офиси. В бъдеще искрено се надяваме – и това далеч не е само моето собствено мнение, а това на немалко колеги, с които съм разговарял, че взаимодействието ни с IT бизнеса ще стане още по-сериозно, а защо не дори и на ежедневна база.

Освен това, IT бизнесът припознава същата цел, която и ние припознаваме – да направим България технологичен лидер на Балканите, а защо не дори и в Източна Европа. Ние имаме доста голям потенциал, благодарение на новия Институт за изкуствен интелект INSAIT, както и на големите традиции, които България всъщност има още от времето преди 1989 г. както в математиката, в олимпиадите, така и в информатиката, всъщност в България е основана Международната олимпиада по информатика и българските софтуерни инженери са доказали своето качество неведнъж. 

Така е, имаме всички предпоставки да се превърнем в лидер в региона, а защо не и отвъд Югоизточна Европа. Надяваме се чрез Проекта за модернизиране на професионалното образование и обучение едно такова по-светло бъдеще за страната ни да бъде факт. Много ви благодаря за този разговор, г-н Петров. 

Аз също много благодаря.







Зареждане! Моля, изчакайте ...

Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!

Още новини от Национални новини:

ИЗПРАТИ НОВИНА
« Май 2024 г. »
пон
вто
сря
чтв
пет
съб
нед
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
Виж още:
Актуални теми
Концесията на стадион "Пловдив"
Катастрофи в България
24 май: Ден на славянската писменост и култура
ТВ и шоу сезон 2023/2024 г.
Ботев в Първа лига, сезон 2023/2024
назад 1 2 3 4 5 напред
Абонамент
Абонирайте се за mail бюлетина ни !
Абонирайте се за нашия e-mail и ще получавате на личната си поща информация за случващото се в Пловдив и региона.
e-mail:
Анкета
Кой е най-успешният демократичен кмет на Пловдив през последните години?
Д-р Гарабед Томасян
Спас Гърневски
Д-р Иван Чомаков
Славчо Атанасов
Иван Тотев
Здравко Димитров
РАЗДЕЛИ:
Новини
Спорт
Справочник
Обяви
Потребители
ГРАДОВЕ:
Пловдив
Варна
Бургас
Русе
Благоевград
ЗА НАС:

За контакти:

тел.: 0886 59 82 67

novini@plovdiv24.bg

гр. Пловдив, ул."Александър I" 32,
Бизнес Център Plovdiv24.bg

За реклама:

Тарифи (виж)

тел.: 0887 45 24 24

office@mg24.bg

Екип
Правила
Пловдивчани във facebook
RSS за новините
Футбол на живо по телевизията
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.
Статистика: