Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Във високопарен материал за руското пропагандно и правителствено издание Аргументы и факты журналистът Георгий Зотов отделя специално внимание на съдбата на паметника на Альоша в Пловдив.

Авторът използва безсъдържателни и хвалебствени изрази, представяйки паметника не само като символ на Пловдив, но и като символ на "фашистката борба" в България.

Зотов описва монумента, издигнат на Бунарджика в чест на съветските войници, като обект на продължителни политически и обществени спорове. Според публикацията местният парламент "постоянно" обсъждал демонтажа му, а решения за премахване предизвиквали незабавна реакция от страна на гражданите. Тук Зотов греши сериозно. Реално се появяват само декларации на общински опозиционни партии и предложения на граждански организации за демонтаж и смяна на паметника. Голямото мнозинство в Общинския съвет избягва темата като дявол от тамян.

Зотов разказва, че през последните няколко години за отстраняване на скулптурата хора са образували "жива верига" около нея, възпрепятствайки достъпа на техника. Авторът отново преувеличава. Конкретни стъпки за премахването на "Альоша" не са предприети, камо ли пък използване на тежка техника или образуване на "жива верига" от граждани.

В текста се подчертава, че достъпът до хълма вече е ограничен за автомобили, което според събеседници на автора затруднява възрастните хора, желаещи да поднесат цветя. Въпреки това журналистът отбелязва, че при посещението си е видял свежи рози в подножието на монумента - знак, че той продължава да бъде място за почит от част от пловдивчани.

Зотов обръща внимание и на случаи на вандализъм - боядисване с червена боя по постамента и фигурата на войника, както и на липсата на бърза реакция за възстановяване. В публикацията се внушава, че натрупването на повреди може впоследствие да бъде използвано като аргумент за демонтаж поради лошо техническо състояние.

Репортажът представя и емоционални свидетелства на възрастни пловдивчани, които определят Червената армия като освободителка и заявяват готовност отново да защитават с телата си паметника при евентуален нов опит за премахване.

Статията, особено в частта за паметника "Альоша" в Пловдив, е написана в доста претенциозен стил, който се опитва да внуши, че решение за демонтаж на монумента вече е взето. Това обаче едва ли ще се случи скоро, защото местната власт ще поеме огромен риск, ако стигне до такова решение. А и "Альоша" се е превърнала в своеобразна майничка за пловдивчани.